Фалшивите новини са основна тема на разговори от доста време насам и проблемът отново се появи с появата на коронавируса.
„Чувал ли си, че влизаме в изолация?“
„Армията се готви за разполагане!“
„НУЖДАВАМЕ СЕ ОТ ОЩЕ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ!!!“
В Ирландия Taoiseach Лео Варадкар призова обществеността да спре споделянето на непроверена информация:
„Тези съобщения плашат и объркват хората и причиняват реални щети.“
Но Лео, кои са тези проверени източници? (Той ни каза, че това е само нещо, което ще направя по-късно...)
Ако вече сте чели публикацията на Даниел, „Борбата на алгоритъма на YouTube“, ще знаете, че YouTube е внедрил банер, насочващ потребителите, търсещи коронавирус, или към уебсайта на Световната здравна организация (СЗО), или към техния собствен национален здравен орган — в Ирландия това е HSE. Facebook, Instagram и Twitter също въведоха тази мярка в опит да насърчат разпространението на информация от проверени източници.
** Настрана **
Кои са тези проверени източници?
КОЙ са тези проверени източници. През цялото това време ни гледа в очите! (Това беше нещото, за което говорихме по-рано.)
(Ако все още не сте прочели публикацията на Даниел и бихте искали да го направите, ще я свържа в раздела за препратки по-долу.)
** Край настрани **
Това е хубава мисъл предвид времето, но какво ще кажете за общите политики на компании като WhatsApp, Facebook, Twitter и Instagram, когато става въпрос за спиране на разпространението на фалшиви новини? Както може би знаете, три от четирите изброени по-горе платформи (Facebook, Instagram и WhatsApp) вече са собственост на Facebook Inc. Според Теса Лайънс (2018), продуктов мениджър във Facebook,
„Дезинформацията е лоша за нашата общност и за нашия бизнес“.
Компанията твърди, че се бори с разпространението на дезинформация, като дава на хората повече контекст на историите, които виждат, намалява разпространението на фалшиви новини и премахва всички акаунти или съдържание в нарушение на техните политики.
В момента Facebook Inc си партнира с организации за проверка на факти от трети страни, за да идентифицира фалшиви новини и да спре разпространението им в техните платформи. Това работи по следния начин:
- Технологията и обратната връзка с потребителите се използват за идентифициране на потенциално неверни истории.
- Тези истории се преглеждат от независими проверяващи факти.
- Ако една история е оценена като невярна, потребителите се уведомяват и връзката се понижава в информационния канал на потребителите.
- Предприемат се действия срещу повторните нарушители, което може да включва намаляване на цялостното разпространение на страницата или премахване на правата им да правят пари или да рекламират в платформата.
Въпреки че е ясно, че Facebook Inc предприема действия срещу разпространението на невярна информация във Facebook и Instagram, техният подход изглежда много ограничен в способността си да преглежда всички потенциално неверни истории - те просто нямат силата на човека!
Включването на технологии като машинно обучение и изкуствен интелект може да бъде от огромна полза за компанията, повишавайки ефективността при улавянето на фалшиви новини и намалявайки текущата им зависимост от проверяващите факти трети страни.
Едно от основните притеснения на компанията е тънката граница между дезинформация и сатира или мнение. Понякога може да е трудно да се направи разлика между умишлена дезинформация и противоречиви мнения или сатира. От друга страна, бяха повдигнати въпроси относно обективността на проверяващите факти и процеса на оспорване на тяхното решение. Може би технологията би могла да осигури по-безпристрастен рейтинг.
Що се отнася до WhatsApp, няма политика за разпространение на дезинформация. Като приложение за чат с криптиране от край до край, за компанията е почти невъзможно да проследи разпространението на фалшиви новини. Следователно не е изненадващо, че WhatsApp е един от основните канали, използвани в разпространението на слухове около коронавируса. От друга страна, той беше използван и за разпространяване на добрата новина, че британското министерство на отбраната поема стадион „Уембли“, за да приготви най-голямата лазаня в света (Waterson, 2020).
Доскоро политиките на Twitter относно разпространението на дезинформация се прилагаха само за големи, координирани усилия, обикновено подкрепяни от държавни актьори (Hern, 2020a). Докато Facebook насърчава потребителите да докладват публикации, виновни за разпространение на фалшиви новини, Twitter обикновено не предприема никакви действия, освен ако друго правило на сайта не е нарушено. Това е ясно, когато докладваме публикация в двете различни платформи.
Twitter, някога описван като „крилото на свободата на словото на партията за свобода на словото“, беше критикуван за подхода си за смекчаване на разпространението на фалшиви новини. В светлината на скандала с коронавирусната дезинформация, социалната мрежа казва, че ще приложи ново по-широко определение за вреда за адресиране на съдържание, което „противоречи директно на насоките от авторитетни източници на глобална и местна информация за общественото здраве“ (Hern, 2020b).
По темата за свободата на словото, наскоро беше потвърдено от Апелативния съд на САЩ за втория окръг, че навикът на Доналд Тръмп да блокира критици в Twitter е нарушение на Първата поправка (Браун, 2020 г.). Обвързвайки нещата добре, самият човек, известен с използването на модната дума „ФАЛШИВИ НОВИНИ“, туитна по време на писането.
От гледна точка на информационните системи изглежда, че трябва да се извърви доста дълъг път в битката срещу разпространението на фалшиви новини в социалните медии. Като се има предвид непрекъснатото развитие в областта на изкуствения интелект и машинното обучение, трудно е да си представим, че автоматизирана система за разпознаване и премахване на невярна информация няма да бъде внедрена в бъдеще.
Instagram вече представи A.I. система за откриване на обидни коментари. Ако ИИ. маркира надпис като обиден, той автоматично ще изпрати известие до автора, като го моли да преразгледа. Компанията се надява, че тази пауза за размисъл ще намали броя на коментарите за тормоз, публикувани на платформата (Leighton, 2020). Ако тормозът чрез социалните медии може да бъде спрян от технологиите, само въпрос на време е фалшивите новини също да могат!
Референции
Браун, С. (2020 г.) „Апелативният съд потвърждава решението, че Тръмп не може да блокира критици в Twitter“, cnet.com, достъпно на:
https://www.cnet.com/news/court-of -appeals-denies-trump-rehearing-over-twitter-free-speech-violation/
[Достъп на 25/3/2020]
Hern, A. (2020a) „Фалшивите туитове за коронавирус се разпространяват, тъй като други сайтове заемат по-твърда позиция“, The Guardian, достъпно на:
https://www.theguardian.com/world/2020/mar/04/fake -coronavirus-tweets-spread-as-other-sites-take-harder-stance
[Достъп на 25/3/2020]
Hern, A. (2020b) „Twitter за премахване на вредни фалшиви новини за коронавирус“, The Guardian, достъпно на:
https://www.theguardian.com/world/2020/mar/19/twitter-to -remove-harmful-fake-news-about-coronavirus
[Достъп на 25/3/2020]
Лейтън, Х. (2019) „Инструмент на Instagram за маркиране на обидни, тормозещи надписи. Но какво да кажем за Facebook?“, Forbes, достъпно на:
https://www.forbes.com/sites/heatherleighton/2019/12/16/instagram-ai-tool-to-flag-offensive-bullying -captions-but-what-about-facebook/#2a80ff641d0e
[Достъп на 25/3/2020]
Lyons, T. (2018) „Трудни въпроси: Как работи програмата за проверка на фактите на Facebook?“ достъпно на:
https://about.fb.com/news/2018/06/hard-questions-fact-checking/
[Достъп на 25/3/2020]
Уотърсън, Дж. (2020 г.) „„Те строят масивна лазаня“: разкрит човек зад вирусната измама на WhatsApp“, The Guardian, достъпно на:
https://www.theguardian.com/technology/2020 /mar/21/a-lasagne-the-size-of-wembley-whatsapp-joke-swallowed-whole
[Достъп на 25/3/2020]
