Ти каза една хапка. Това е толкова недооценена характеристика на почти цялата човешка дейност. Самият живот не би бил възможен за едно мислещо същество без силна способност за наивност. Бих могъл също да поясня, че това се отнася както за виждането на нещата, така и за инициирането. Ницше има страхотен цитат в този смисъл:
„Блажени забравящите: защото и те преодоляват глупостите си.“
Това, както аз заключавам, означава, че разбира се, за да преодолеем това, което знаем (може би някаква присъщо песимистична истина за нещата – т.е. малката вероятност някога да станем изключително успешни или дори компетентни в начинанията си) изисква ниво на забравяне (което може би е най-важният фактор за това как можем да характеризираме наивността), но също така, че това е вярно за това колко малко знаем, като забравата ни позволява да превъзмогнем глупостите си; което ще рече, позволявайки ни да оставим настрана тревогите си (може би толкова, колкото и всяко прекомерно смирение, което можем да таим), за да научим или, по-широко казано, да използваме неизползван потенциал.
Интересното е, че дори има „някои изследвания“, които предполагат, че забравянето, като селективна памет, е ключов фактор за здравословното познание, но това е съвсем друга допирателна; макар да е достатъчно да се каже, подозирам, че някаква връзка по отношение на наивността е от решаващо значение за производителността.
