Мрежова защита срещу пробиви, прониквания и други заплахи за вашата мрежа и данни. Това е широк и всеобхватен термин, който се отнася до хардуерни и софтуерни решения, както и процеси, правила и конфигурации, свързани с използването на мрежата, достъпността и цялостната защита от заплахи.

Контрол на достъпа, вирусен и антивирусен софтуер, сигурност на приложенията, мрежови анализи, свързани с мрежата видове сигурност (крайна точка, уеб, безжична), защитни стени, VPN криптиране и други компоненти са част от мрежовата сигурност.

Предимства на мрежовата сигурност

Мрежовата сигурност е от решаващо значение за защитата на клиентските данни и информация, осигуряването на споделени данни, осигуряването на надежден достъп и производителност на мрежата и защитата срещу кибер заплахи. Добре проектираното решение за мрежова сигурност намалява режийните разходи и предпазва организациите от скъпи загуби, причинени от пробив в данните или друг инцидент със сигурността. Наличието на законен достъп до системи, приложения и данни позволява на бизнеса да работи и да предоставя услуги и продукти на клиентите.

„Видове защита на мрежовата сигурност“

Защитна стена

Защитните стени използват предварително дефинирани правила за сигурност, за да контролират входящия и изходящия мрежов трафик. Защитните стени предпазват от нежелан трафик и са съществена част от ежедневната компютърна работа. Сигурността на мрежата силно зависи от защитните стени, особено защитните стени от следващо поколение, които са предназначени да блокират злонамерен софтуер и атаки на ниво приложение.

Сегментиране на мрежата

Мрежовото сегментиране определя границите между мрежовите сегменти, в които активите в групата споделят обща функция, риск или роля в организацията. Периметърният шлюз, например, разделя фирмена мрежа от Интернет. Потенциалните заплахи извън мрежата се избягват, като се гарантира, че чувствителните данни в организацията остават защитени. Организациите могат да стигнат дори по-далеч, като дефинират допълнителни вътрешни мрежови граници, което може да подобри сигурността и контрола на достъпа.

Какво е контрол на достъпа?

Контролът на достъпа определя хората или групите, както и устройствата, които имат достъп до мрежови приложения и системи, отказвайки неоторизиран достъп и евентуални заплахи. Интеграциите с продукти за управление на самоличността и достъпа (IAM) могат да помогнат за идентифицирането на потребителя, а политиките за контрол на достъпа, базиран на роли (RBAC), гарантират, че лицето и устройството имат разрешение за достъп до актива.

VPN за отдалечен достъп

Отдалечено влизане Индивидуални хостове или клиенти, като работещи от разстояние, мобилни потребители и потребители на екстранет, могат да получат отдалечен и защитен достъп до фирмена мрежа чрез VPN. Всеки хост обикновено инсталира VPN клиентски софтуер или използва уеб базиран клиент. Многофакторното удостоверяване, сканирането за съответствие на крайната точка и криптирането на всички предадени данни гарантират поверителността и целостта на чувствителната информация.

Мрежов достъп с нулево доверие (ZTNA)

Според модела за сигурност с нулево доверие, потребителят трябва да има само достъпа и разрешенията, необходими за изпълнение на ролята си. Това е много различен подход от традиционните решения за сигурност, като например VPN, които дават на потребителя пълен достъп до целевата мрежа. Мрежовият достъп с нулево доверие (ZTNA), известен също като софтуерно дефиниран периметър (SDP), позволява детайлен достъп до приложенията на организацията от потребители, които се нуждаят от него, за да изпълняват задълженията си.

Сигурност на електронната поща

Защитата на имейлите се отнася до всички процеси, продукти и услуги, предназначени да защитят вашите имейл акаунти и имейл съдържание от външни заплахи. Повечето доставчици на имейл услуги имат вградени функции за сигурност на имейла, за да ви предпазят, но те може да не са достатъчни, за да попречат на киберпрестъпниците да получат достъп до вашата информация.

Предотвратяване на загуба на данни (DLP)

Сигурността на имейлите се отнася до всички процеси, продукти или услуги, които са предназначени да предпазват вашите имейл акаунти и имейл съдържание от външни заплахи. Повечето доставчици на имейл услуги имат вградени функции за сигурност на имейла, за да ви предпазят, но те може да не са достатъчни, за да попречат на киберпрестъпниците да получат достъп до вашата информация.

Системи за предотвратяване на проникване (IPS)

IPS технологиите могат да откриват и предотвратяват атаки за мрежова сигурност като атаки с груба сила, DoS атаки и използване на известни уязвимости. Уязвимостта е слабост в софтуерна система, например, а експлойтът е атака, която се възползва от тази уязвимост, за да получи контрол върху тази система. Когато експлойтът бъде обявен, нападателите често имат възможност да се възползват от тази уязвимост, преди да бъде приложена корекцията за сигурност. В тези случаи може да се използва система за предотвратяване на проникване за бързо спиране на тези атаки.

Sandboxing

Sandboxing е практика за киберсигурност, която включва изпълнение на код или отваряне на файлове на хост машина в безопасна, изолирана среда, която имитира операционната среда на крайния потребител. Sandboxing следи поведението на файловете или кода, докато се отварят, за да предотврати навлизането на заплахи в мрежата. Зловреден софтуер във файлове като PDF, Microsoft Word, Excel и PowerPoint например може да бъде безопасно открит и блокиран, преди да достигне до нищо неподозиращия краен потребител.

Хипермащабна мрежова сигурност

Способността на дадена архитектура да се мащабира по подходящ начин, когато към системата се добави повишено търсене, се нарича хипермащаб. Това решение позволява бързо внедряване, както и мащабиране нагоре или надолу, за да отговори на променящите се изисквания за мрежова сигурност. Възможно е да се използват напълно всички хардуерни ресурси, налични в решение за клъстериране, чрез тясно интегриране на мрежови и изчислителни ресурси в софтуерно дефинирана система.

Облачна мрежова сигурност

Приложенията и работните натоварвания вече не се хостват изключително в локален локален център за данни. За да бъдете в крак с миграцията на натоварването на приложенията към облака, защитата на съвременния център за данни изисква по-голяма гъвкавост и иновации. Решенията за мрежова сигурност се активират от софтуерно дефинирана мрежа (SDN) и софтуерно дефинирана широкообхватна мрежа (SD-WAN) решения в частни, публични, хибридни и хоствани в облак внедрявания на защитна стена като услуга (FWaaS).

Надеждната мрежова сигурност ще предпази от

Вирусът е злонамерен файл за изтегляне, който може да лежи латентно и да се репликира, като замества други компютърни програми със собствен код. Веднъж заразени, файловете могат да се разпространят от един компютър на друг и/или да повредят или унищожат мрежовите данни.Червеитемогат да забавят компютърните мрежи, като консумират честотна лента и намаляват способността на компютъра ви да обработва данни. Червеят е вид зловреден софтуер, който може да се разпространява и функционира независимо от други файлове, докато вирусът изисква хост програма, за да се разпространи.

Троянски кон: Троянският кон е програма със заден ход, която позволява на злонамерени потребители да получат достъп до компютърна система, като се маскира като легитимна програма, но бързо разкрива, че е злонамерена. Троянският вирус може да изтрие файлове, да активира друг зловреден софтуер, като вирус, който е скрит във вашата компютърна мрежа, и да открадне ценни данни.

Шпионският софтуер, както подсказва името, е компютърен вирус, който събира информация за лице или организация без тяхно знание и може да изпрати тази информация на трета страна без съгласието на потребителя.

Рекламен софтуерможе да пренасочи вашите заявки за търсене към рекламни уебсайтове, като същевременно събира маркетингови данни за вас, така че да се показват персонализирани реклами въз основа на вашата история на търсене и покупки

Ransomware: Чрез криптиране на данни и блокиране на достъпа, този тип кибер-троянски кон е предназначен да открадне пари от компютъра на лицето или организацията, на която е инсталиран.