Протокол за динамичен контрол на хоста. DHCP е мрежов протокол, използван за присвояване на IP адреси на мрежови устройства.
Има два начина за това как всеки даден хост във вашата мрежа може да получи IP адрес.
Един от начините е ръчно да конфигурирате мрежовия интерфейс и да зададете IP адрес на ръка. Ръчната мрежова конфигурация се нарича статична конфигурация.
Друг начин да зададете на вашите мрежови хостове правилен IP адрес, независимо от действителния размер на мрежата, е автоматично да зададете IP адрес на всеки хост. За извършване на автоматична IP конфигурация на хост се използва DHCP (протокол за динамична конфигурация на хост).
DHCP протоколът позволява на DHCP клиент, който е вашият мрежов хост, да наема параметри за мрежова конфигурация, като например IP адрес. Всъщност параметрите за лизинг не се ограничават само до IP адреси, тъй като могат да включват и следните настройки за конфигурация:
- IP адреси и мрежови маски
- Сървъри за имена на домейни ( DNS )
- Шлюзове по подразбиране
- WINS сървъри
- Syslog хостове
- Прокси сървъри
- NTP сървъри
- X Font сървъри
Всеки мрежов хост, конфигуриран да получава IP адрес динамично чрез DHCP, при зареждане ще изпрати DHCP заявка по мрежата (по дефиниция това е излъчване на всички 1), за да открие дали има наличен DHCP сървър някъде в мрежата и съответно да поиска мрежова конфигурация. След това DHCP клиентът е длъжен да поддържа комуникация с DHCP сървъра и редовно да подновява своя IP адрес, както е продиктувано от изтичането на срока за наем на IP адреса. В случай, че DHCP клиентът не успее да поднови своя IP адрес (прекъсване на връзката, хост е изключен и т.н.), неговият IP адрес изтича и DHCP сървърът може свободно да наеме този IP адрес на друг DHCP клиент.
DHCP сървърът поддържа запис на всички наети IP адреси и ги съхранява във файл, наречен dhcpd.leases в директорията /var/lib/dhcp (местоположението на този файл може да варира в зависимост от на използвана система Linux). Наличието на такъв файл позволява на DHCP сървъра да следи всички наети IP адреси дори след рестартиране или прекъсване на захранването.
Конфигурация на DHCP сървър:
Предварителна конфигурация
- DHCP сървър
- DHCP клиентска машина
Настройка на DHCP сървър:
yum -y инсталирайте dhcp
Отворете файла /etc/sysconfig/dhcpd и добавете аргумента за ethernet име, който е конфигуриран във вашия сървър.
nano /etc/sysconfig/dhcpd
DHCPDARGS=eth0
Конфигуриране на DHCP сървър в CentOS
cp /usr/share/doc/dhcp-4.2.5/dhcpd.conf.example /etc/dhcp/dhcpd.conf
Отворете dhcp конфигурационния файл
nano /etc/dhcp/dhcpd.conf
име на домейн опция „foxy.com“;
опция домейн-име-сървъри server1.besant.com, server2.foxy.com;
default-lease-time 3600;
max-lease-time 7200;
авторитетен;
подмрежа 192.168.1.0 мрежова маска 255.255.255.0 {
опция рутери 192.168.1.2;
опция подмрежова маска 255.255.255.0;
опция за търсене на домейн “foxy.com”;
опция server-name-domain 192.168.1.1;
диапазон 192.168.1.10 192.168.1.100;
диапазон 192.168.1.120 192.168.1.200;
}
Добавете ограничението за MAC адрес в конкретен ip
домакин new-centos {
хардуерен Ethernet 00:f0:m4:6y:89:0g;
фиксиран адрес 192.168.1.105;
}
запази и затвори
Настройка на DHCP клиент:
nano /etc/sysconfig/network-scripts/ifcfg-eth0
УСТРОЙСТВО=eth0
BOOTPROTO=dhcp
TYPE=Ethernet
ONBOOT=да
запишете и затворете файла
