Срещали ли сте сценарии, при които трябва да управлявате асинхронни задачи по последователен или паралелен начин? Функциите async.waterfall и async.auto от библиотеката async са ценни инструменти за изпълнение на такива задачи. В тази статия ще разгледаме разликите между тези две функции, използвайки предоставения кодов блок като пример.

Представяме ви async.waterfall

Функцията async.waterfall е предназначена да изпълнява последователно поредица от асинхронни задачи, като всяка задача зависи от резултата на предишната. Нека разбием кодовия фрагмент за приготвяне на кафе, за да разберем как работи:

const makeCoffeeWaterFall = () => {
    let grdCfe
    async.waterfall([
        getCoffee,
        grindCoffee,
        (grindedCoffee, adone) => {
            grdCfe = grindedCoffee;
            adone();
        },
        boilWater,
        (boiledWater, adone) => {
            adone(null, boiledWater, grdCfe)
        },
        brewCoffee
    ],
    (err, res) => {
        console.log(5000, res)
    })
}

makeCoffeeWaterFall()

В този код поредица от задачи са дефинирани в рамките на масива async.waterfall. Всяка задача приема два аргумента: резултат от предишната задача и функция за обратно извикване, за да покаже завършване. Тези задачи включват getCoffee, grindCoffee, boilWater и brewCoffee. Резултатът от една задача се предава като аргумент на следващата задача, което ни позволява да изградим последователност от зависими асинхронни операции. Последната функция за обратно извикване регистрира резултата след завършване на последователността.

Разкриване на async.auto

Сега нека насочим вниманието си към async.auto, друга функция, предоставена от библиотеката async. За разлика от async.waterfall, async.auto се фокусира върху управлението на асинхронни задачи със сложни зависимости, като ги изпълнява паралелно, когато е възможно. Ето функцията makeCoffeeAuto за процеса на приготвяне на кафе:

const makeCoffeeAuto = () => {
    async.auto({
        coffee: getCoffee,
        grindedCoffee: ['coffee', (results, cb) => grindCoffee(results.coffee, cb)],
        hotwater: boilWater,
        perfectCoffee: ['hotwater', 'grindedCoffee', (results, cb) => brewCoffee(results.hotwater, results.grindedCoffee, cb)]
    }, (error, results) => {
        console.log(600, JSON.stringify(results))
    })
}

makeCoffeeAuto()

В този пример функцията async.auto използва обект, за да дефинира задачи и техните зависимости. Всяко свойство представлява задача и нейната стойност може да бъде функция или масив със зависимости и функцията задача. Това ни позволява да изразим сложни връзки между задачите. async.auto след това определя оптималния ред на изпълнение, като често изпълнява паралелно независими задачи, за да подобри ефективността. Последната функция за обратно извикване регистрира резултатите от всички задачи.

Ключови разлики

Управление на зависимостите

Основната разлика между async.waterfall и async.auto е техният подход към управлението на зависимостите. async.waterfall налага строг последователен ред на изпълнение въз основа на резултатите от задачите, докато async.auto анализира зависимостите на задачите и ги изпълнява в оптимален ред, често паралелно.

Гъвкавост

async.auto предоставя повече гъвкавост за изразяване на сложни зависимости и сценарии. Той се отличава в ситуации, в които задачите имат различни взаимозависимости и могат да се изпълняват едновременно, когато е възможно.

Поток на изпълнение

С async.waterfall всяка задача трябва да изчака завършването на предишната, преди да може да започне. Това може да доведе до линеен поток на изпълнение. От друга страна, async.auto позволява по-динамичен поток на изпълнение, тъй като задачи без зависимости могат да се изпълняват едновременно.

Паралелизъм

async.auto използва паралелизма, за да оптимизира изпълнението на задачите, докато async.waterfall се фокусира върху строг ред на изпълнение един след друг.

Заключение

В обобщение, както async.waterfall, така и async.auto са мощни инструменти за управление на асинхронни задачи в JavaScript. Изборът между тях зависи от вашия конкретен случай на употреба. Ако имаме поредица от зависими задачи, които трябва да се изпълняват една след друга, async.waterfall е подходящият избор. Ако обаче имаме работа със сложни зависимости на задачи, които могат да се изпълняват едновременно, async.auto предоставя по-гъвкаво и ефективно решение. Разбирането на тези разлики ни дава възможност да вземаме информирани решения при проектирането на вашите асинхронни работни потоци.