Ето един измислен пример, който измислих:
fn = (f, a, b, c)-> alert("#{f() + a + b + c}")
fn((-> "hi"), 1, 2, 3)
Чудя се какъв е предложеният начин за форматиране на последния ред? Този пример е лесен за разбиране, но си представете, ако анонимната функция ((-> "hi")
) е многоредова и приема множество аргументи. Този код ще стане много грозен и ще започне да изглежда като шушукане.
fn2 = (f, a, b, c)-> alert("#{f(1, 2) + a + b + c}")
fn2(((a, b) ->
c = a + b
c), 1, 2, 3)
Това може да стане доста неприятно. Има ли някакъв начин да форматирам този код, за да го направя по-четлив или най-добрият съвет е да наименувам анонимната функция?
Забелязвам няколко подобни въпроса, питащи как да направя това. Разликата тук е, че питам как да го форматирам.