Попаднах на този въпрос, докато търсех решения за това. Тъй като искам да направя това, предполагам, че моят случай на употреба се брои като отговор на вашия въпрос: наистина искам само един възложител в смисъл на някой, който в момента работи по проблем, но искам да проследя целия жизнен цикъл на проблем . За нас това може да означава:
- Лице за поддръжка получава доклад от клиент, създава проблем
- Проблем-wrangler преглежда проблема, за да се увери, че е валиден, не се дублира, има всички подходящи подробности и т.н.
- Разработчик прилага/поправя проблема
- Тестерът извършва всички тестове, които са подходящи (в нашия случай най-вече разширяване на нашия автоматизиран набор от тестове, за да тества допълнително функцията/поправката)
- Лице по операциите пуска новата версия в тестова среда
- Лице по поддръжката информира клиента, който прави собствени тестове с новата версия в тестовата среда
- Оперативен човек пуска новата версия в производството
Не всички проблеми непременно преминават през всички стъпки. Някои проблеми имат повече стъпки (напр. преглед на кода между стъпка 3 и 4). Много проблеми също ще се движат назад между стъпките (разработчикът се нуждае от повече информация, преминаваме от стъпка 3 към 1 или 2; тестерът забележи проблем, преминаваме от 4 към 3).
На всеки етап само един човек всъщност е отговорен за всичко, което трябва да се направи. Въпреки това има цял куп хора, които са свързани с проблема. Системите за проследяване, които сме използвали, са щастливи да предложат лесни промени на предишни собственици на проблема (показан като списък), но в идеалния случай бих искал да отида крачка напред, като собственикът автоматично се върне към правилния предишен собственик в зависимост от състояние на проблема. На стъпка 6 първоначалното лице за поддръжка от стъпка 1 в идеалния случай трябва да се свърже с клиента. На стъпка 7 опериращият човек от стъпка 5 в идеалния случай би бил назначеният.
С други думи, въпреки че не искам множество възложени лица за дадена стъпка, искам да има „упълномощено лице за поддръжка“, „упълномощено лице за разработчици“, „упълномощено лице за тестване“ и т.н.
Можем да направим това с подзадачи и можем да го направим чрез ръчно избиране на предишни собственици при смяна на статуси, но нито едно от двете не е идеално и мисля, че ситуацията по-горе е такава, при която множество правоприемници биха имали смисъл.
person
Jon Bright
schedule
13.04.2012