Как можем да изброим всички функции, които се извикват в приложение. Опитах да използвам GDB, но списъкът му с обратно проследяване само до извикването на основната функция.
Имам нужда от по-задълбочен списък, т.е. списък на всички функции, които се извикват от основната функция и функцията, която се извиква от тези извикани функции и т.н.
Има ли начин да получите това в gdb? Или можете да ми дадете предложения как да получа това?
Как можем да изброим всички функции, които се извикват в приложение
За всяко приложение с реалистичен размер този списък ще има хиляди записи, което вероятно ще го направи безполезен.
Можете да намерите всички функции, дефинирани (но не непременно извикани) в приложение с командата nm, напр.
nm /path/to/a.out | egrep ' [TW] '
Можете също да използвате GDB, за да зададете точка на прекъсване на всяка функция:
(gdb) set logging on # collect trace in gdb.txt
(gdb) set confirm off # you wouldn't want to confirm every one of them
(gdb) rbreak . # set a breakpoint on each function
След като продължите, ще достигнете точка на прекъсване за всяка извикана функция. Използвайте командите disable и continue, за да продължите напред. Не вярвам, че има лесен начин за автоматизиране на това, освен ако не искате да използвате Python скриптове.
Вече споменатият gprof е друг добър вариант.
_start: stackoverflow.com/questions/31379422/
- person Ciro Santilli 新疆再教育营六四事件ۍ 14.07.2015
rbreak .
- person Michael Fox; 31.07.2015
set height 0 ще бъде полезно (без страниране за изход)
- person phil294; 13.07.2017
rbreak ^s[^@]*$, ако искате да зададете точки на прекъсване само за несистемни функции, т.е. да изключите malloc, strlen и други.
- person Johannes; 14.02.2019
s след ^ - всичко, което получих, бяха несистемни функции, които започват в s...
- person Thomas Guyot-Sionnest; 20.09.2020
Искате графика на обажданията. Инструментът, който искате да използвате, не е gdb, а gprof. Компилирате вашата програма с -pg и след това я стартирате. Когато се изпълнява, ще се създаде файл gmon.out. След това обработвате този файл с gprof и се наслаждавате на резултата.
запис на хронологията на обажданията на функция
https://sourceware.org/gdb/onlinedocs/gdb/Process-Record-and-Replay.html
Това би трябвало да е чудесна възможност за хардуерно ускорение, ако сте един от малкото хора (2015) с процесор, който поддържа Intel Processor Tracing (Intel PT, intel_pt в /proc/cpuinfo).
Документите на GDB твърдят, че може да генерира изход като:
(gdb) list 1, 10
1 void foo (void)
2 {
3 }
4
5 void bar (void)
6 {
7 ...
8 foo ();
9 ...
10 }
(gdb) record function-call-history /ilc
1 bar inst 1,4 at foo.c:6,8
2 foo inst 5,10 at foo.c:2,3
3 bar inst 11,13 at foo.c:9,10
Преди да го използвате, трябва да стартирате:
start
record btrace
което е мястото, където неспособен процесор се проваля с:
Target does not support branch tracing.
Поддръжката на процесора се обсъжда допълнително на: Как за стартиране на запис на хронология на инструкции и история на извикване на функция в GDB?
Свързани теми:
За вградени обмисляте също JTAG и поддържащ хардуер като DSTREAM, но поддръжката на x86 не изглежда много добра: отстраняване на грешки x86 ядро с помощта на хардуерен дебъгер
Този въпрос може да се нуждае от пояснение, за да решите между това, което в момента са 2 отговора. Зависи от какво имате нужда:
1) Трябва да знаете колко пъти се извиква всяка функция в прав списък/графичен формат на функции, съпоставени с # извиквания. Това може да доведе до двусмислени/неубедителни резултати, ако вашият код не е процедурен (т.е. функции, извикващи други функции в разклонена структура без неяснота какво извиква какво). Това е основна функционалност на gprof, която изисква повторно компилиране с -pg флаг.
2) Имате нужда от списък с функции в реда, в който са били извикани, това зависи от вашата програма коя е най-добрата/осъществима опция: a) АКО вашата програма се изпълнява и прекратява без грешки по време на изпълнение, можете да използвате gprof за тази цел. b) Опцията ELSE по-горе, използвайки dbg с точки за регистриране и прекъсване, е останалата опция, която научих, след като прочетох това.
3) Трябва да знаете не само реда, но, например, и аргументите на функцията за всяко повикване. Текущата ми работа е симулации във физиката на транспорта на частици, така че това АБСОЛЮТНО би било полезно за проследяване откъде идват аномалните резултати... т.е. когато аргументите, които се предават, спрат да имат смисъл. Предполагам, че един от начините да направите това е вариант на това, което е направил Employed Russian, с изключение на използването на следното:
(gdb) информационни аргументи
Регистрирането на резултатите от тази команда с всяка точка на прекъсване (зададена при всяко извикване на функция) дава аргументите на текущата функция.
